Добре де.
Признавам си.
Вчера беше най-якият ден евър <333
Най-най-най-якият ден. И за това си има една проста и обяснима причина, толкова лесна за отгатване, че да не повярва човек колко е банална - имах си ъъъъ... гости да ги наречем. Под гости разбирайте разрушителна сила с моща на ураган, вилнееща из цялата къща хД Даже не беше само една, ами цели 5. И въпреки, че са си разрушители адски мн. им се кефя, ебати.
И най-ключовото : имам си чисто нова тениска, от онези, странните. И е синяяяя =)
Ебахти. Много съм щастлива =)
вторник, 26 май 2009 г.
събота, 7 март 2009 г.
четвъртък, 26 февруари 2009 г.
too young to die
Месоядните орхидей не прощават никому нищо...
Не обичам ад ме мислят за кучка, особено ако това са хора, които харесвам. Например една приятелка ми беше сърдита, защото си бях говорила с гаджето и. И какво от това? И без това той не ми харесва, не си падам по момчета, които мога да набия.
Истината всъщност е, че повечето нормални хора ме мразят. Това ми харесва. Предпочитам повечето от тях да ме мразят, отколкото всички да ме обичат. И не ми харесва, когато някой просто ей така решава, че аз съм най-прекрасното същество на света. Защото не съм. Никак не съм лесна. Даже малко се мразя, за дето съм толкова упорита.
ИИИ освен това защо съм им притрябвала на тези всичките хора. Писна ми да се усмихвам на всеки и да се радвам на всичко. Понякога даже ми се иска да нямам за какво.
Обаче имам. Имам си моят Мишо и моят Борис, само дето ако ги имам и двамата едновременно все някога ще стана... К-у-ч-к-А. Бахти причината да се радвам.
Пак се връщам на Борис, както всеки път всъщност.
Мамка му. Чувствам се обсебена, а това никак не ми харесва. Май ще изям още един шоколадов бонбон.
Истината всъщност е, че повечето нормални хора ме мразят. Това ми харесва. Предпочитам повечето от тях да ме мразят, отколкото всички да ме обичат. И не ми харесва, когато някой просто ей така решава, че аз съм най-прекрасното същество на света. Защото не съм. Никак не съм лесна. Даже малко се мразя, за дето съм толкова упорита.
ИИИ освен това защо съм им притрябвала на тези всичките хора. Писна ми да се усмихвам на всеки и да се радвам на всичко. Понякога даже ми се иска да нямам за какво.
Обаче имам. Имам си моят Мишо и моят Борис, само дето ако ги имам и двамата едновременно все някога ще стана... К-у-ч-к-А. Бахти причината да се радвам.
Пак се връщам на Борис, както всеки път всъщност.
Мамка му. Чувствам се обсебена, а това никак не ми харесва. Май ще изям още един шоколадов бонбон.
Месоядните орхидей не прощават никому нищо...
сряда, 25 февруари 2009 г.
there`s a line between love & hate
Борис. Борис. Борис.
Имам чувството, че ме преследва. Май аз преследвам него.
Това не се случва на мен. Не и на мен. От октомври миналата година обичам само и единствено Мишо, забога, само него. Той си го заслужи, би се за мен, тича зад колата на баща ми, писа ми СМС-и, говори си с мен повече от час всеки ден. Не е честно да нямам и идея какво, по дяволите чувствам.
Не ми се учи, не мога да уча. Как беше онази песен... Servе Emotional Distress =) Половин година ми звъня телефона с нея. Мишо я харесваше.
Уф.
Чувствам се крайно скапана. Два дни до петък. Няма да издържа. Цели 20 минути точно до кабинета на Борис. Последният път се опита да ме заговори цели 4-тири пъти (броих ги, междувпрочем).
Иначе вчера имахме олимпиада по История. Естествено аз бях там, бих направила всичко да изпусна теста по Математика, дори да пиша отговор на литературен въпрос. Чиновете бяха отвратителни. През цялото време се чудих къде да си сложа краката. Някакъв голям здравата се заклещи. Горкият, той ми беше брат по музикални убеждения =) За малко да събори чинът. Васка нададе писък, който би бил гордост за всеки уважаващ себе си локомотив. Аз паднах на пода, защото почнах да се смея, а тя (Васка) здравата ме ръгна в корема, аз изохках и по инерция се ублегнах на ляво, но открих, че в ляво няма нищо и паднах на пода. Онзи, дето щеше да събори чина и той почна да се смее, след което успя да излезне. На повторно влизане някак си не счупи чина, въпреки че идея си нямам как успя.
На Марита дядо и умря в понеделник и още е в траур, само ме разстройва.
А и Деляна и Стоян още са гаджета. Толкова са зле хД Една свясна целувка не могат да направят.
ИИИИ слушалките на новият ми телефон стават на МП4-тирито ми (хепи)
Та общо взето това за сега.
Това не се случва на мен. Не и на мен. От октомври миналата година обичам само и единствено Мишо, забога, само него. Той си го заслужи, би се за мен, тича зад колата на баща ми, писа ми СМС-и, говори си с мен повече от час всеки ден. Не е честно да нямам и идея какво, по дяволите чувствам.
Не ми се учи, не мога да уча. Как беше онази песен... Servе Emotional Distress =) Половин година ми звъня телефона с нея. Мишо я харесваше.
Уф.
Чувствам се крайно скапана. Два дни до петък. Няма да издържа. Цели 20 минути точно до кабинета на Борис. Последният път се опита да ме заговори цели 4-тири пъти (броих ги, междувпрочем).
Иначе вчера имахме олимпиада по История. Естествено аз бях там, бих направила всичко да изпусна теста по Математика, дори да пиша отговор на литературен въпрос. Чиновете бяха отвратителни. През цялото време се чудих къде да си сложа краката. Някакъв голям здравата се заклещи. Горкият, той ми беше брат по музикални убеждения =) За малко да събори чинът. Васка нададе писък, който би бил гордост за всеки уважаващ себе си локомотив. Аз паднах на пода, защото почнах да се смея, а тя (Васка) здравата ме ръгна в корема, аз изохках и по инерция се ублегнах на ляво, но открих, че в ляво няма нищо и паднах на пода. Онзи, дето щеше да събори чина и той почна да се смее, след което успя да излезне. На повторно влизане някак си не счупи чина, въпреки че идея си нямам как успя.
На Марита дядо и умря в понеделник и още е в траур, само ме разстройва.
А и Деляна и Стоян още са гаджета. Толкова са зле хД Една свясна целувка не могат да направят.
ИИИИ слушалките на новият ми телефон стават на МП4-тирито ми (хепи)
Та общо взето това за сега.
P.S. Спи ми се, не ми се занимава с правописа.
вторник, 24 февруари 2009 г.
truth is hidding in your eyes
Скапана истина.
Скапан живот.
Скапана съвест.
Скапано училище.
Скапано бъдеще.
Скапани картофи.
Скапани приятели.
Скапани момчета.
Напоследък ме е обзела такава апатия към всички, че направо не е нормално. Като се замисля на мен никой не ми е виновен. Сама се насадих така и сега трябва просто да измисля начин да се измъкна.
Да не повярва човек колко банално е всичко. З момчета. Но само една Сид (демек аз).
Митко поне не го обичам, за него не ми пука. Какво правим обаче с Мишо и Борис?
До преди малко си говорих с Мишо. Той естествено нищо не знае, няма и да му казвам. Не съм спряла да го обичам, той е невероятен, но... Толкова е далеч. Не мога да повярвам, че го казвам, но това е проблем. Не мога да го виждам често и... липсва ми...
Борис пък е... новото ми момче. И идея си нямам още защо, защо го харесвам. Не знам какво ми става, както... както с Мишо е, но е малко по-слаба. Виждам го всеки ден в училище иии... и той ме харесва и идея си нямам какво ще кажа, ако ми предложи и...
Чувствам се все едно съм излъгала всички, защото не е честно да им причинявам това. Дали щях да го правя, ако наистина ги обичах? Дали изобщо обичам някого?
Мамка му. Твърде много въпроси.
Твърде малко отговори.
Скапана истина.
Скапан живот.
Скапана съвест.
Скапано училище.
Скапано бъдеще.
Скапани картофи.
Скапани приятели.
Скапани момчета.
Скапан живот.
Скапана съвест.
Скапано училище.
Скапано бъдеще.
Скапани картофи.
Скапани приятели.
Скапани момчета.
Напоследък ме е обзела такава апатия към всички, че направо не е нормално. Като се замисля на мен никой не ми е виновен. Сама се насадих така и сега трябва просто да измисля начин да се измъкна.
Да не повярва човек колко банално е всичко. З момчета. Но само една Сид (демек аз).
Митко поне не го обичам, за него не ми пука. Какво правим обаче с Мишо и Борис?
До преди малко си говорих с Мишо. Той естествено нищо не знае, няма и да му казвам. Не съм спряла да го обичам, той е невероятен, но... Толкова е далеч. Не мога да повярвам, че го казвам, но това е проблем. Не мога да го виждам често и... липсва ми...
Борис пък е... новото ми момче. И идея си нямам още защо, защо го харесвам. Не знам какво ми става, както... както с Мишо е, но е малко по-слаба. Виждам го всеки ден в училище иии... и той ме харесва и идея си нямам какво ще кажа, ако ми предложи и...
Чувствам се все едно съм излъгала всички, защото не е честно да им причинявам това. Дали щях да го правя, ако наистина ги обичах? Дали изобщо обичам някого?
Мамка му. Твърде много въпроси.
Твърде малко отговори.
Скапана истина.
Скапан живот.
Скапана съвест.
Скапано училище.
Скапано бъдеще.
Скапани картофи.
Скапани приятели.
Скапани момчета.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
