четвъртък, 26 февруари 2009 г.

too young to die


Месоядните орхидей не прощават никому нищо...

Не обичам ад ме мислят за кучка, особено ако това са хора, които харесвам. Например една приятелка ми беше сърдита, защото си бях говорила с гаджето и. И какво от това? И без това той не ми харесва, не си падам по момчета, които мога да набия.
Истината всъщност е, че повечето нормални хора ме мразят. Това ми харесва. Предпочитам повечето от тях да ме мразят, отколкото всички да ме обичат. И не ми харесва, когато някой просто ей така решава, че аз съм най-прекрасното същество на света. Защото не съм. Никак не съм лесна. Даже малко се мразя, за дето съм толкова упорита.
ИИИ освен това защо съм им притрябвала на тези всичките хора. Писна ми да се усмихвам на всеки и да се радвам на всичко. Понякога даже ми се иска да нямам за какво.
Обаче имам. Имам си моят Мишо и моят Борис, само дето ако ги имам и двамата едновременно все някога ще стана... К-у-ч-к-А. Бахти причината да се радвам.
Пак се връщам на Борис, както всеки път всъщност.
Мамка му. Чувствам се обсебена, а това никак не ми харесва. Май ще изям още един шоколадов бонбон.

Месоядните орхидей не прощават никому нищо...

Няма коментари:

Публикуване на коментар