Скапана истина.
Скапан живот.
Скапана съвест.
Скапано училище.
Скапано бъдеще.
Скапани картофи.
Скапани приятели.
Скапани момчета.
Напоследък ме е обзела такава апатия към всички, че направо не е нормално. Като се замисля на мен никой не ми е виновен. Сама се насадих така и сега трябва просто да измисля начин да се измъкна.
Да не повярва човек колко банално е всичко. З момчета. Но само една Сид (демек аз).
Митко поне не го обичам, за него не ми пука. Какво правим обаче с Мишо и Борис?
До преди малко си говорих с Мишо. Той естествено нищо не знае, няма и да му казвам. Не съм спряла да го обичам, той е невероятен, но... Толкова е далеч. Не мога да повярвам, че го казвам, но това е проблем. Не мога да го виждам често и... липсва ми...
Борис пък е... новото ми момче. И идея си нямам още защо, защо го харесвам. Не знам какво ми става, както... както с Мишо е, но е малко по-слаба. Виждам го всеки ден в училище иии... и той ме харесва и идея си нямам какво ще кажа, ако ми предложи и...
Чувствам се все едно съм излъгала всички, защото не е честно да им причинявам това. Дали щях да го правя, ако наистина ги обичах? Дали изобщо обичам някого?
Мамка му. Твърде много въпроси.
Твърде малко отговори.
Скапана истина.
Скапан живот.
Скапана съвест.
Скапано училище.
Скапано бъдеще.
Скапани картофи.
Скапани приятели.
Скапани момчета.
Скапан живот.
Скапана съвест.
Скапано училище.
Скапано бъдеще.
Скапани картофи.
Скапани приятели.
Скапани момчета.
Напоследък ме е обзела такава апатия към всички, че направо не е нормално. Като се замисля на мен никой не ми е виновен. Сама се насадих така и сега трябва просто да измисля начин да се измъкна.
Да не повярва човек колко банално е всичко. З момчета. Но само една Сид (демек аз).
Митко поне не го обичам, за него не ми пука. Какво правим обаче с Мишо и Борис?
До преди малко си говорих с Мишо. Той естествено нищо не знае, няма и да му казвам. Не съм спряла да го обичам, той е невероятен, но... Толкова е далеч. Не мога да повярвам, че го казвам, но това е проблем. Не мога да го виждам често и... липсва ми...
Борис пък е... новото ми момче. И идея си нямам още защо, защо го харесвам. Не знам какво ми става, както... както с Мишо е, но е малко по-слаба. Виждам го всеки ден в училище иии... и той ме харесва и идея си нямам какво ще кажа, ако ми предложи и...
Чувствам се все едно съм излъгала всички, защото не е честно да им причинявам това. Дали щях да го правя, ако наистина ги обичах? Дали изобщо обичам някого?
Мамка му. Твърде много въпроси.
Твърде малко отговори.
Скапана истина.
Скапан живот.
Скапана съвест.
Скапано училище.
Скапано бъдеще.
Скапани картофи.
Скапани приятели.
Скапани момчета.
Няма коментари:
Публикуване на коментар