Борис. Борис. Борис.
Имам чувството, че ме преследва. Май аз преследвам него.
Това не се случва на мен. Не и на мен. От октомври миналата година обичам само и единствено Мишо, забога, само него. Той си го заслужи, би се за мен, тича зад колата на баща ми, писа ми СМС-и, говори си с мен повече от час всеки ден. Не е честно да нямам и идея какво, по дяволите чувствам.
Не ми се учи, не мога да уча. Как беше онази песен... Servе Emotional Distress =) Половин година ми звъня телефона с нея. Мишо я харесваше.
Уф.
Чувствам се крайно скапана. Два дни до петък. Няма да издържа. Цели 20 минути точно до кабинета на Борис. Последният път се опита да ме заговори цели 4-тири пъти (броих ги, междувпрочем).
Иначе вчера имахме олимпиада по История. Естествено аз бях там, бих направила всичко да изпусна теста по Математика, дори да пиша отговор на литературен въпрос. Чиновете бяха отвратителни. През цялото време се чудих къде да си сложа краката. Някакъв голям здравата се заклещи. Горкият, той ми беше брат по музикални убеждения =) За малко да събори чинът. Васка нададе писък, който би бил гордост за всеки уважаващ себе си локомотив. Аз паднах на пода, защото почнах да се смея, а тя (Васка) здравата ме ръгна в корема, аз изохках и по инерция се ублегнах на ляво, но открих, че в ляво няма нищо и паднах на пода. Онзи, дето щеше да събори чина и той почна да се смее, след което успя да излезне. На повторно влизане някак си не счупи чина, въпреки че идея си нямам как успя.
На Марита дядо и умря в понеделник и още е в траур, само ме разстройва.
А и Деляна и Стоян още са гаджета. Толкова са зле хД Една свясна целувка не могат да направят.
ИИИИ слушалките на новият ми телефон стават на МП4-тирито ми (хепи)
Та общо взето това за сега.
Това не се случва на мен. Не и на мен. От октомври миналата година обичам само и единствено Мишо, забога, само него. Той си го заслужи, би се за мен, тича зад колата на баща ми, писа ми СМС-и, говори си с мен повече от час всеки ден. Не е честно да нямам и идея какво, по дяволите чувствам.
Не ми се учи, не мога да уча. Как беше онази песен... Servе Emotional Distress =) Половин година ми звъня телефона с нея. Мишо я харесваше.
Уф.
Чувствам се крайно скапана. Два дни до петък. Няма да издържа. Цели 20 минути точно до кабинета на Борис. Последният път се опита да ме заговори цели 4-тири пъти (броих ги, междувпрочем).
Иначе вчера имахме олимпиада по История. Естествено аз бях там, бих направила всичко да изпусна теста по Математика, дори да пиша отговор на литературен въпрос. Чиновете бяха отвратителни. През цялото време се чудих къде да си сложа краката. Някакъв голям здравата се заклещи. Горкият, той ми беше брат по музикални убеждения =) За малко да събори чинът. Васка нададе писък, който би бил гордост за всеки уважаващ себе си локомотив. Аз паднах на пода, защото почнах да се смея, а тя (Васка) здравата ме ръгна в корема, аз изохках и по инерция се ублегнах на ляво, но открих, че в ляво няма нищо и паднах на пода. Онзи, дето щеше да събори чина и той почна да се смее, след което успя да излезне. На повторно влизане някак си не счупи чина, въпреки че идея си нямам как успя.
На Марита дядо и умря в понеделник и още е в траур, само ме разстройва.
А и Деляна и Стоян още са гаджета. Толкова са зле хД Една свясна целувка не могат да направят.
ИИИИ слушалките на новият ми телефон стават на МП4-тирито ми (хепи)
Та общо взето това за сега.
P.S. Спи ми се, не ми се занимава с правописа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар